египетските пирамиди  Египетските пирамиди са най-известните постройки на земята и първото от седемте чудеса на света. Те са и най-древните пирамиди открити до днес. Величествените гробници на фараоните от четвъртата династия - Хеопс и Хефрен - са създадени преди около 5 хиляди години и нито времето, нито хората са могли да направят нещо с тях Всички ли египетски пирамиди се причисляват към чудесата на светаω Повечето автори говорят за пирамидите въобще като световно чудо, но има и автори като Филон, който пише само за "пирамидите край Мемфис". Малко са, но все пак има и такива, които говорят за пирамидите от Гиза, срещат се и по-придирчиви автори, които признават за чудо само Хеопсовата пирамида. Тя е най-голямата пирамида. Висока е 137 метра ( по-рано е достигала 147м., но върхът и се срутил), изградена е от 2 300 000 старателно обработени камъни, които са възможно най-съвършено прилепнали един за друг, всеки от които не е по-малък от тридесет педи и тежал повече от 2 000 кг. Защо са строени египетските пирамидиω Най-общо казано, египетските пирамиди са гробници на фараоните. В древен Египет се вярвало, че ако човек иска да живее и след смъртта си трябва да запази тялото си от гниене и да предостави на душата си всичко необходимо за задгробния живот- храна, сечива, дрехи, предмети от бита на починалия човек. За да запазят телата си древните египтяни мумифицирали мъртвите. Първоначално това е ставало с помощта на кожи, рогозки и платна, в които увивали тялото, а по-късно го поставяли в дървени ковчези, които пък слагали в каменни саркофази. Преди да използват камъка в строителството, египтяните погребвали мъртвите си в "мастаби" - това е арабска дума и означава "скамейка". Така работниците при разкопките наричали надземната част от гробницата, защото по форма им приличала на тухлените скамейки пред къщите на египетските селяни. Те се състоят от две части: надземна и подземна; в подземната винаги имало погребално помещение за ковчега на мъртвеца и други помещения за гробните дарове и жертвоприношенията. Гробницата на фараона трябвало да бъде най-голяма, най-добре обзаведена, с най-богати дарове, с най-просторен заупокоен храм. По външния си вид също трябвало да се различава от гробниците на останалите слоеве на египетското общество. От мастаба гробницата се превърнала в пирамида. Кой е създателят на египетските пирамидиω Смята се, че създателя на египетските пирамиди е Имхотеп. Той е бил съвременник на Джосер - основателят на третата династия ( 3 хиляди год. пр.хр.). Джосер, още приживе, започнал да си строи гробница - солидна мастаба, която донякъде се е запазила. Не е известно как са се пресекли пътищата на Имхотеп и фараона. Но след срещата им Джосер изоставя вече построената си гробница и започва да строи първата истинска, изобретена от Имхотеп пирамида. Пирамидата изглежда така: върху традиционна мастаба, с невиждани по-рано размери, е поставена втора, по-малка. И така до шест намаляващи се мастаби. Това е начинът по който се строяли стъпаловидните пирамиди. Храмовите комплекси около пирамидите също са измислени от Имхотеп. Видовете пирамиди. Египетските пирамиди не са с еднаква форма. Най-древната им разновидност са стъпаловидните пирамиди - към които се числи и пирамидата на Джосер. Има една необикновена стъпловидна пирамида край Дашур. Стените и образуват чупка. Смята се, че първоначално строителите и са имали намерение да я направят по-висока, но по-късно са се отказали и я завършили по-бързо. Така се получила силно изразената чупка във формата и. Другият вид, който е и най-често срещаната форма на пирамидите в Египет е правилната четиристранна пирамида с квадратна основа. Как са се изграждали пирамидите в древносттаω Това, което ни смайва при пирамидите, е техническото постижение на строителите им. "Умът не го побира по какъв начин са могли да натрупат такова неизмеримо количетсво каменни блокове" - казва Филон. Факт е, че най-малкият канен блок от най-голямата, Хеопсовата, пирамида е тежал повече от два тона, а най-големият е около 40 тона. Смята се, че с помощта на клинове и чукове били изсичани грамадните каменни блокове в каменоломните на брега на Нил. Обработва ли ги на място и след това ги примъквали до мястото на новостроящата се пирамида с помощта на папиросови въжета. В каменоломните са открити такива въжета и различни инструменти, които са ползвани от каменоделците. Херодот, който е живял две хиляди години след като е построена Хеопсовата пирамида, пише, че тази пирамида е построена за 20 години, а в строителството и били заети постоянно сто хиляди души, които се подменяли на всеки три месеца. Херодот още пише: "Та когато Хеопс станал цар, той докарал страната до мизерия във всяко отношение. Най-напред затворил всички храмове и така египтяните нямали възможност да правят жертвоприношения. После принудил всички да работят за него. На едни заповядал да влачат каменни блокове от каменоломната в Арабските планини чак до Нил, на други - да разтоварват пренесените на салове през реката каменни блокове и да ги превозват чак до Либийските планини." Гробницата на Тутанкамон. Почти всички гробници, които са открити от археолозите били ограбени, единствена открита за сега напълно не покътна гробница е на Тутанкамон. Неин откривател е Хоуърд Картър през 1924г. Само в предната камера той се натъкнал на несметни богатства, от там изнесъл 34 сандъка със златни съдове, предмети, накити и скъпоценни камъни. Когато достигнал до погребалната камера намерил позлатен ковчег с размери;5,20х3,35х2,75 метра, в него имало още един позлатен ковчег, а в него и трети позлатен ковчег, който е саркофаг от един-единствен къс рядко срещан жълт планински кристал, в саркофага - още три други позлатени ковчега, а в последния от тях, направен от масивно злато, била мумията на фараона. Върху лицето му била поставена златна маска, а самият той бил окичен с голям брой златни накити. В гробницата са открити и статуи на стражите на мъртвия и на богините-покровителки, скъпоценни предмети за употреба - две колесници, легла, шкафчета с инкрустации и няколко позлатени стола. Заради своите размери и несметни богатства, които са пазили египетските пирамиди, наистина заслужават да бъдат сред седемте чудеса на света. Защото са творение на човека, израз са на неговия стремеж да създаде нещо невиждано, пред което можем само да се прекланяме и благоговеем. ... храмът на Артемида  Храмът на Артемида Ефеска е един изключителен и неповторим земен дом на боговете. Който веднъж го зърне, ще се убеди, че тук земята и небето са сменили местата си и светът на безсмъртните богове се е преместил от небето на земята." Така Филон започва да описва постройката, която всички хора от древността провъзгласяват единодушно за най-възхитителната в света. "Ловджийката със златното вретено", "богинята с доблестен характер", "девойката, достойна за уважение", така Омир нарича Артемида, прекрасната и вечно млада богиня, чиято земна обител бил ефеския храм. Тя била дъщеря на Зевс, върховният древногръцки бог, властелинът на богове и хора, който обитавал високия Олимп. Хезиод пише в "Произхода на боговете": Отначало бил Хеос, от него произлязло всичко и богинята на земята Гея, която после родила бога на небето Уран. От брачния съюз на тези две божества възникнал родът на страшните великани Титаните, а най-малкия от тях, Кронос, свалил Уран от трона и заграбил властта. Тъй като се страхувал, че неговите деца ще сторят същото с него, той изяждал всяко едно от тях веднага щом се родяло, не успял да изяде само най-малкото, Зевс, което неговата съпруга и сестра Рея родила тайно на остров Крит. Опасенията на Кронос се оправдали; когато Зевс пораснал и възмъжал, той го принудил да върне на бял свят неговите братя и сестри, надвил го след тежка борба и се провъзгласил за върховен господар на небето и земята; на брат си Посейдон оставил властта над морето, а на Хадес, втория си брат - властта на подземното царство. Майката на Артемида била богинята Лето, дъщеря на титана Кой. Tя била една от многото любовници на Зевс, върховният бог. Щом неговата съпруга Хера научила за това, вдигнала му такъв страшен скандал, че "целия Олимп се разтресал". Иначе Хера била благовъзпитана дама, уважавана от всички, а всред боговете изпълнявала длъжноста на покровителка на семейството и царица на небесата. Според една версия Артемида се била родила на остров Делос (от Цикладските острови), а според друга в Ортигийската горичка край Ефес. Заедно с нея се родил и нейният брат-близнак Аполон, бог на светлината и слънцето, вожд на Музите и стрелец, който винаги улучвал целта, "най-красивия от всички богове". Първоначално за гърците Артемида била покровителка на животните - както на домашните, така и на дивите. По-късно нейната сфера на действие се разширила и Артемида станала дарителка на влагата и росата и покровителка на горите и полята; в някои области тя дори била богиня на цялата природа, поради което влязла в спор за сферата на компетентност с богинята на плодородието и земеделието Деметра; (за разлика от добродушната Деметра тя проявявала твърдоглавие и знаела как да накара простосмъртните да я признаят насила: в Калидон например, където пропуснали да я почетат както подобава, Артемида изпратила един страшен глиган да опустоши реколтата). Освен това тя се намесвала и в здравеопазването, защото под нейна власт били някои лековити извори и можела да наказва с лудост, парализа и смърт. Тъй като нейният брат бил бог на светлината и слънцето, тя станала богиня на луната. Функциите на Атремида през различните времена и в различните области не били едни и същи и често били прехвърляни на някоя друга богиня Още от самото начало на Артемида се преписва страстното увлечение към лова. Затова я изобразявали като богиня с лък и стрели, хванала лебед, бик, тигър, лъв, леопард или елен (нейното латинското име е Диана). А тъй като ловът и оръжието са в тясна връзка с войната, хората започнали да я почитат и като богиня на войната, поради което Артемида навлязла в сферата на действие на Зевсовата дъщеря Атина, богинята на мъдро водената война, и в сферата на действие на Зевсовия син Арес, бога на недотолкова разумната война. На такава длъжност я почитали в Ефес и други йонийски градове в Мала Азия, в Пелопонес и главно в Спарта. Там именно още в най-древни времена й пренасяли в жертва дори хора; по-късно пред нейна статуя бичували спартанските младежи. Така ги привиквали да понасят болките, които ги чакали през време на война. Който можел да издържи на изтезанието, бил провъзгласяван за победител и получавал вместо награда дажба черна супа от свинска кръв. Най-великите гръцки художници и скулптори изобразявали Атремида от мрамор и бронз, с четка и бои, с майсторство, което служило за образец. В оригинал са се запазили само няколко нейни изображения по вази и амфори, между които и едно от Дурит (от началото на 5 век пр. н. е., сега в парижкия Лувър). Нейните статуи и релефи, които украсяват всички известни музеи, са само копия от римско време, често пъти недотам сполучливи. Как е изглеждал храма на Артемида в най-древни времена не се знае. Знае се само, че през около VIII век пр. н. е. близо до мястото, където сега са останали неговите развалини, е имало малко светилище с дървена статуя на богинята; тук са намерени няколкостотин бронзови, кехлибарени, сребърни и златни украшения, статуетки от слонова кост и монети, които сега принадлежат на Британския и Истамбулския музеи. По-късно, някъде в началото на VII век пр. н. е., светилището било построено и разширено. Третият строеж и преустройство датират от средата на VI век пр. н. е. Обаче всичко това е само предисторията. Нали една великолепна сграда независимо дали е обител на богиня, или не е не може да се създаде от пристройки, преустройки и поправки; тя трябва да се изгради из основи и според предварително измислен план. Затова жителите на Ефес решили да построят съвсем нов храм на съвсем ново място, още повече, че около старото светилище открили подпочвена вода. Те повикали двама прочути строители от Крит, където монументалната архитектура имала хилядолетна традиция: Херсифрон от Кнос и неговия син Метаген. Така поне пишат Страбон и римлянина Витрувий, автор на "Десет книги за архитектурата". Плиний споменава само за Херсифрон, по всяка вероятност Метаген е пристигнал в Ефес по-късно. Обаче дори неговия син и синът на неговия син са можели да продължат строежа, защото, както единодушно подчертават древните автори, храмът се градил цели 120 години За двамата строители не са се запазили никакви достоверни биографични данни. Това, което се знае със сигурност е, че по техните планове е бил построен храмът, който станал чудо на света. Повече от 500 години храмът сияел в цялата си красота и великолепие. Множеството жреци и жрици извършвали богослужения. Богомолци идвали на тълпи от целия гръцки свят, за да направят жертвопринушения на Богинята-дева, преди да заемат длъжността си. Всеки римски наместник на провинция Азия трябвало да почете Артемида и не смеел да докосне никои от престъпниците, намерили подслон в нейния храм. После дошли готите и опустошили храма. Казват, че жителите на Ефес пак го възстановили, но доста преди това потокът от богомолци, който прииждал към града, сменил посоката си: всички посещавали друга светиня на "Достопочтената дева", където след време израснал по-голям храм, отколкото Артемидиния. Най-сетне декретът на Теодосий против езическите храмове от 383 г. произнесъл смъртната присъда над древния прочут храм на Артемида Ефеска, а изпълнител на присъдата станало заметресението, което превърнало великолепната обител в развалина. Жреците на Артемида се разбягали, а техните потомци отслужвали литургия в храма на Дева Мария, докато не се сринали и неговите сводове... И пелената на хилядолетното забвение покрила руините между Каистър и Корес. Когато през 1863 г. тук пристигнал английският инженер Дж. Т. Ууд, отвъд Аясолук заварил само вонящи мочурища, зад които се простирали непроходими гъсталаци. Той ги запалил и в дима на пукащия огън, в който се печели неуспелите да избягат охранени змии, се изкачил на полуразрушената кула в Лазимаховата крепост, за да огледа местността. На запад Ууд видял ивица синьо море и блатисти земи, над които стърчали развалините на голям град... Били нужни цели 2 години, за да се махне 6-метровия слой тиня и да се открият основите на храма. Да, той бил построен във вид на правоъгълник със страни 110х55 метра, а в земята имало останки от мраморните колони. След почти столетия слънцето осветило мястото, където се издигал храмът на Артемида. ..градините на семирамида  Нашето пътуване към второто чудо на света ни води в една местност между две реки, където според Библията бил земният рай. Води ни в нейната столица Вавилон, която била най-големия град в древния свят и "най-забележителното царство сред царствата", което се заличило от лицето на земята, когато се поставяли основите на Рим и после отново се възродило в цялото си великолепие, за да се превърне най-сетне в свърталище на пустинните кукумявки, изследвано само от археолозите. Ще отидем в тази страна и в този град, за да търсим висящите градини на легендарната Семирамида. В древността и днес най-голямото Вавилонско чудо си остават те - Висящите градини на Семирамида. Не укрепленията, които били само гигантски, не кулата, която била само колосална, не Мардуковият път, който бил само монументален, а творбата, която имала право да се кичи с всички тези епитети, а освен това, както пише Филон, била "прелест и радост за очите". Но през новата ера, до началото на нашия век тези градини били считани за пълна измислица, а Семирамида за приказно същество. Но все пак Семирамида е историческо лице. Няма много реалистична версия за нейният живот, но тези които са останали са доста увлекателни. Немският архитект Колдуей, едва в края на двадесети век извадил от приказния свят в реалноста висящите градини на Семирамида. Колдуей пристига във Вавилон в края на деветнадесети век, прави множество разкопки и един ден той се натъква на някакви сводове. Били под почти пет метров нанос от глина и камъни на хълма Касър, който скривал останките на "Южната крепост" и царския дворец. Колдуей предполагал, че под тях има изба, въпреки, че се чудел защо избата трябва да се намира под стрехите на околните постройки. Но не намерил никакви странични стени. Лопатите на работниците открили само стълбовете, върху които се крепели сводовете. На вид те били само обикновени колони, но за археолога Колдуей, представлявали изключителен интерес, защото били от камък, а в Месопотамската архитектура камъкът бил най-редкият и най-малко употребяваният строителен материал (дотогава бил открит само на едно единствено място в този огромен град - на северната крепостна стена в Касър). По късно Колдуей намерил следи от дълбок зидан кладенец. Разбира се, това можело да се окаже и висока кръгла кула. В края на краищата било установено, че все пак е кладенец и то с тройна спираловидна шахта. Колдуей измъкнал разчетените стари клинописни текстове на древните вавилонци и ги препрочел. Те потвърдили предположението му, че камъка наистина бил употребяван само в две постройки в целия Вавилон - в северното укрепление на Касър, което вече било разкопано, и във "висящите градини ". Препрочел и описанията от Страбон и Филон. Страбон пише: " Градината е във вид на квадрат и всяка нейна страна е дълга четири плетри…"(т.е. приблизително 120 метра). "…Държи се от сводове, които се опират в подставки от каменни блокове, наредени един върху друг, като кубове. Каменните подставки са напълнени с пръст, така че в тях могат да растат дори най-високите дървета. Направени са от печени тухли, споени с асфалт, с асфалт са залепени и сводовете и подпорните стълбове от каменни блокове. Най-отгоре има стъпаловидни тераси, където се намират спиралните помпи. С помпите работници непрекъснато докарват вода от Ефрат . Тази река тече по средата на града, а до реката е градината." Флабон ни е оставил следното описание: " Висяща се нарича градината, в която растенията са високо над земята и която сякаш виси във въздуха… Ето как бихме могли да я опишем. Преди всичко тук има каменни стълбове, които носят тежестта на цялата постройка; техните украсени долни части образуват под постройката зала или колонада. Върху тях са наредени палмови греди, отделени една от друга със съвсем тясна празнина, това дърво е единствено, което не набъбва, ако се намокри, а като изсъхне отново се изправя… Върху гредите е насипан голям, дебел пласт земя, а в пръстта са посадени широколистни и други дървета, каквито обикновено се отглеждат в градините, както и най-различни видове цветя, с други думи - всичко, което е радост за очите и наслада за небцето. Преди да се засади, цялата площ се преорава няколко пъти… Ето така с рало се оре нивата над главите на тези, които се разхождат долу под колоните… А водните струи или текат свободно от кладенците, разположени на високо, или се докарват по тръбите на водното съоръжение, като се изпомпват под налягане посредством въртящи се спирали, задвижени от съответен механизъм. По този начин пръстта се поддържа влажна и в нея растат вечно зелени растения и широколистни дървета с мощни корени в естествена големина и развитие." Колдуей прави следното описание: "Приблизително така е изглеждала колонадата, която започвала от стените на "Южната крепост" и крепяла стъпаловидните тераси с палмовата горичка и кипарисите, където в градината ромолели водоскоци и лъщели сребърни вази с лалета и анемоний. Бихме могли да си представим в средата една беседка, облицована с черни, оранжеви, сини, златни, бели и зелени плочици. "Къща на радостта и очарованието", където в песните на флейтистите и стиховете на поетите се вслушва самата Семирамида, облечена в копринена дреха, обсипана със скъпоценни камъни; около нея роби от Етиопия, черни като абанос размахват безшумно пера от щраусови пера." И така имаме три описания на висящите градини на Семирамида: описанията на Колдуел, на Страбон и на Филон; от тях ни става ясно, защо в древността висящите градини на Семирамида са били считани за чудо на света. И, въпреки че другите постройки са ги надминавали по големина и вложени средства, те се отличават от тях и ги превъзхождат; първо, със своята оригиналност, с изключителната идея, която ги е породила; второ със смелото техническо решение на постройката; остроумно водно помпено съоръжение; и трето с красотата си. Поставихме красотата на трето място, но древните гърци обикновено са я поставяли на първо. През 1964г. Иракският институт за исторически паметници, започва да реконструира Висящите градини на Семирамида във Вавилон. Но след като основите бяха построени, работата спряла поради липса на средства. Сега зависи само от нашето въображение, за да дообрисуваме картината на това чудо на света. Оставаме смаяни пред културата и изкуството на древните вавилонци и техните предшественици в Месопотамия. Европа смятала, че произходът на цялата култура и основите на цивилизацията трябва да се дирят в древните гърци и римляни, и неочаквано открила, че зад тях стоят много по-древни народи, много по- древни култури и цивилизации, като в самото начало са вавилонците. Според някои авторитети в науката, като Хуго Винклер и Фридрих Делич всичко ценно на този свят произхожда от Месопотамия и Вавилония. В какво се състои главния принос на вавилонците и асирийците в историята на всеобщата култураω Първо, в изнамирането на писмото. Вавилонския клинопис произхожда от най- древното писмо на света. Хората си служели с него в продължение на повече от три хилядолетия. Второ, в новаторската роля, която жителите на Вавилон са изиграли в областта на земеделието и занаятите. Те първи са култивирали пшеницата, ечемика, лена, лещата, а може би и смокините, лозата, и ябълките. Те първи са използвали ралото, ако не са го и открили. Към техните придобивки спада и изнамирането на колелото. Трето, във Вавилония са били създадени първите познати в историята градове и градове-държави. От нейната най-южна част са първите писани закони и съдебни решения. Четвърто, Вавилония е родината на най-основните знания в математиката и астрономията, някои от тях са валидни и до днес.